Любов е филм за достойнството, или последното нещо, което ни остава. Еднакво будно и у страдащата Ан, и у отдадения й съпруг Жорж (покъртително добър Жан-Луи Трентинян), достойнството е темата, заседнала в гърлото ни до края на простичко направения Любов. Режисьорът Микаел Ханеке твърди, че не е търсил тенденциозен символизъм във филма си, а само е взел фрагмент от живота и го е разказал без излишна украса или драматичен съспенс. Така че това може да е история за остаряването, история за връзката деца-родители, история за смъртта и всичко това би било вярно. И все пак, с цялата си грация и бледа деликатност, този филм ни отвежда и към дългоочакваното облекчение. Не без сълзи.