Любов, дойче марки и смърт

Повече от половин век те са гастербайтерите на Германия. Пристигат да работят в страната със семействата, културата и музиката си, като показват, че не смятат да си ходят. Започват с нишови музикални събития на бивша станция на берлинското метро. Носят духа на страната и са утеха за носталгията на имигранта по родната Турция.

Следват големи тиражи с касети, сватбени салони с пищни тържества и гердани с пари. В годините на недоволство излизат от салоните, за да правят социална музика на протеста и заявяват трайно присъствие на немската ъндърграунд сцена. Песните им са култови, символ на бунта, а текстовете – поезия.

Днес на сцената са внуците им, хип-хопът е техният културен мост, но сега е различно: вече са звезди и немските тийнейджъри пеят песните им,
а в Турция, както и в Германия, те си остават гости от чужбина.