В Люси ще откриете всички присъщи на режисьорския маниер на Бесон похвати – безкомпромисно хвърчащи куршуми, безмилостни убийци, превъртащи километража автомобилни гонки, както и запазената му марка – невинна, но привлекателна героиня, превърната от обстоятелствата ако не в машина за убиване, то в свръхсъщество с чудодейни способности и висше предназначение (спомнете си Никита, Жана Д’Арк или малката Матилда от Леон). В кожата на последното доста комфортно се настанява Скарлет Йохансон, която – нека признаем, няма особено сполучливи попадения след изключителната си роля в Изгубени в превода. Тук тя е вятърничава американка, която купонясва като за последно по време на студентството си в Тайван и общо взето не си дава много зор, докато един рязък обрат на съдбата я превръща в муле на група местни мафиоти с амбиции да завладеят пазара на синтетична дрога в Европа. Случаен пробив на пакета с неизпробвана досега субстанция, зашит за вътрешната страна на стомаха й, превръща Люси в суперсензитивна, устояваща на болката, гравитацията и всяка съпротивителна сила личност, която се отправя на кръстоносен поход в търсене на истината за съществуването.
Както вече споменахме, класическите сцени, в които нашето момиче наказва лошите, използвайки цял арсенал огнестрелни и хладни оръдия (или в краен случай малкото си пръстче), няма да липсват на пристрастените към екшъна. В бонус към тях обаче получаваме наръч изключителни кадри, заснети изцяло сред дивата природа, и няколко зашеметяващи компютърни възстановки, проследяващи хода на еволюцията в обратен ред. Казано с други думи, научната теория на Дарвин среща развихреното въображение на Бесон, а резултатът никак не е лош – обещаваме.