Историята на Хабсбургската династия и Австро-Унгария обаче остава смъртоносно ранена от тази трагедия, която през 1978 вдъхновява Кенет Макмилън да начертае хореографията на мрачен и напрегнат спектакъл за Кралския балет. Днес го гледаме пак с великолепните клаустрофобични декори на Николас Георгиадис, сред които 30-годишният Рудолф се задушава в протоколните порядки на австроунгарския двор. По тяхната воля той е женен за наивната принцеса Стефани, но това не спира сексуалните му авантюри, нито успокоява тревожната му душа, обсебена от смъртта. Когато бившата му любовница го запознава с баронеса Мария Ветсера, общата им мания по мрака ги обвързва в афера, която приключва в хижата със страст и два горещи куршума, изстреляни от Рудолф. Как балетът предава емоционалното нанадолнище, по което принцът се търкаля? С дръзки и все по-експресивни па-дьо-дьо с майка му, съпругата му и накрая – Мария.