Срещаме я обаче точно когато последният бизнесмен я хваща в крачка, но, вместо да я предаде на полицията, я води към общината и я принуждава да се омъжи за него (а после и да се сблъска със собственото си минало). Ако ви звучи повече като класически трилър, отколкото като опера, така е – историята идва от книга на Уинстън Греъм и филм на Хичкок от 1964. Втора в биографията на композитора Нико Мюли, операта препуска със сюжет и смели решения – като например че всеки герой получава дублаж от различен музикален инструмент. Самият Мюли има сериозен опит с музика за филми (освен че е работил в театъра или с музиканти като Бьорк и Филип Глас) и вероятно заради това умело владее кинематографичното усещане в тази опера за тежестта на свободата.