Филмът до такава степен е лишен дори и от бегъл проблясък на надежда, що се отнася до покварените управници, че Клуни замразява проекта, чийто сценарий е готов още преди три години, защото с избирането на Барак Обама американците връщат вярата си в политическия идеализъм и светлото бъдеще. Към днешна дата, когато добрият стар цинизъм отново е на мода, идва и моментът Маската на властта да изпълни подобаващо целите си и да ни припомни, че в политиката нищо не се е променило от времето, когато Юлий Цезар бива заклан от най-верния си съратник.
Райън Гослинг и Джордж Клуни отдавна са се освободили от амплоато си на хубавци, абонирани за романтични комедии, и тук носят толкова уверено своите “маски на властта”, че май биха се справили отлично и в истинската политика. Гослинг е Стивън Майърс, талантлив и амбициозен прес-секретар на губернатор Майк Морис (Клуни), един от най-сериозните претенденти за президент на САЩ. Майърс е толкова добър в работата си, че привлича към себе си вниманието на Том Дъфи (Пол Джиамати), който ръководи кампанията на изоставащ спрямо Морис кандидат и не би се спрял пред нищо, за да привлече младия Стивън на своя страна. Следва игра на предателства, извършвани с лекота, и човешки взаимоотношения, които не струват нищо. Крайната цел са четири години в Овалния кабинет, а пътят дотам е застлан с разбити съдби, понякога дори и с трупове.