Изправени пред камерата, която ги наблюдава търпеливо, те си припомнят младостта, любовта и преживените трудности. Изтриват по някоя и друга сълза, празнуват рождените си дни, заобиколени от многочислените си семейства, и се оказват в сърцето на забавни семейни ситуации. Вмъквайки в кадър и млади лица насред сбръчканите стогодишни събеседници, Робертас Верба пресъздава мълчаливо хода на времето и връзката между поколенията.