Признаваме, че се изисква определена нагласа, за да може човек да оцени подобаващо отличената със Златна мечка турско-германска копродукция Мед. Филмът е красив и меланхоличен, бавен и минималистичен в наратива си, почти лишен от диалог, тъжен, но без да е излишно сълзлив. Ако го гледате в правилното настроение, ви гарантираме незабравимо преживяване, което ще остави своя отпечатък в сърцата ви. Държим да подчертаем обаче, че Мед по никакъв начин не може да мине за класическа драма, наситена с действие, така че ви очакват дълги и тихи сцени, в които на практика не се случва нищо с идеята да останате насаме със собствените си емоции. Този филм няма да ви “нарежда” какво и как да почувствате в даден момент, а наместо това ще ви остави почти пълната свобода да го възприемете така, както намерите за добре. И именно в това е най-голямата му сила.
Режисьорът Семих Капланоглу успява да накара зрителите да погледнат на света през очите на едно проблемно дете, почти неспособно на нормална комуникация заради силното му заекване. Единственият човек, пред когото малкият Юсуф Якуп (направо нечовешка роля на хлапето Бора Алташ) е склонен да разтвори душата си, е баща му, който се занимава с пчеларство, за да изхрани семейството си в глухата турска провинция. Само с него Юсуф успява да формулира цели изречения и да изрази чувствата си. Когато един ден старият пчелар не се прибира у дома, Якуп ще трябва да събере цялата си смелост, за да навлезе в близката гора и да го потърси.