Ларс фон Триер обаче е един от последните истински бунтовници, затова в неговата трактовка кончината на Земята и човешкия род е апатична, безмълвна, изпълнена с отчаяно съзерцание и един последен, тих катарзис.
И въпреки че новият филм на Триер не е изпитанието за сетивата, което беше хуления и отрупан с награди Антихрист, Меланхолия е труден разказ с красота, която ще остане скрита за мнозина. Датският режисьор отново залага на минимализма в постановката – цялото действие в тези 135 минути е ограничено до няколко стаи в красиво извънградско имение и поляните около него. Това прави филма почти театрален, но също така съсредоточава вниманието не над масовата истерия на човечеството в последните мигове на неговото съществуване, а над малките, чисто човешки драми на малцината обитатели на имението. Често минават десетина и повече минути без нито една реплика, а общата звукова картина е доминирана от мрачното великолепие на прелюдията на Вагнеровата Тристан и Изолда. Началото е сюблиминално поне колкото края – до голяма степен защото началото е краят – Меланхолия започва с няколко минути, в които гигантска синя планета се сблъсква със земята, а насред зелените поляни няколко души преживяват грандиозния финал в супер забавен каданс.
Централната роля е поверена на обезоръжаващо добрата Кирстен Дънст (пореден неин актьорски триумф след The Virgin Suicides и Мария Антоанета), която играе Жюстин – объркана и уплашена от предстоящата си сватба млада жена, която има необяснима, но непогрешима връзка с наближаващата Земята планета-гигант Меланхолия. Едва забелязала огромната, новопоявила се в небето звезда, булката изпада в предистерично и депресивно състояние, успявайки да провали напълно сватбената церемония, да прогони своя всеотдаен мъж (Стелан Скарсгорд) и да се предаде напълно на отпуснато, апатично и меланхолично настроение. Приближаването на синята планета носи на хората около нея едновременно нетърпеливо очакване и лепкав уплах, но с всеки ден по-близо до края Жюстин става по-силна, някак пророчески наясно с вселената и напълно лишена от страх.
