В операта на Моцарт историята му следва либретото на Лоренцо да Понте, а режисьорското око на Майкъл Грандидж в тази постановка на нюйоркската сцена му остава вярно – вместо да се поддаде на изкушението да преведе триадата любов-изневяра-удоволствие на съвременен език, не излиза от епохата и се покланя пред гения на композитора. Саймън Кийнлисайд е певецът, който настройва гласните си струни към излиянията на вечния любовник, а палката, която го направлява, държи главният диригент на Метрополитън Фабио Луизи.