Ето защо според критиците тук най-добре се разчита дълбокият песимизъм на композитора, катализиран от силните емоции в трите мрачни сюжетни подпори. Днес Метрополитън поверява драмата на полския режисьор Мариуш Трелински, който отива малко по-далеч от класиката от 19 век със "сенчеста, настръхваща и индустриална" интерпретация (по думи на Гардиън). Той обаче няма как да е с грешил с гласовете, които я разказват – Изолда е шведското сопрано Нина Стеме (позната от Турандот и Електра) и австралийският героичен тенор Стюарт Скелтън (Зигмунд в Пръстенът на нибелунга през 2013). На сцена музиката излиза под дебютиращата (само в изпълненията на живо) палка на сър Саймън Ратъл, за да разкаже отново онази вечна история, която ни връща пред сцена от Шекспир насам: ако любовта не може да е тук и сега, значи трябва да съществува в някое "винаги" отвъд живота.