Първо – Metallica най-сетне стигнаха до 3D и IMAX форматите – години след U2, но все пак – навреме.
Второ, режисьорът Нимрод Антал е решил да се отклони от правилата за типичния концертен филм, вкарвайки елемент на истинско кино. Или по-точно – смесвайки кратък сай фай екшън с лайв на Metallica. Затова в главните роли освен Джеймс, Ларс, Кърк и Роберто ще видите младият Дийн Дехаан, който влиза в ролята на опитващия се да се докаже сценичен работник Трип. На Трип е поставена наглед лесна задача или поне така изглежда – защото в един момент попада сред плашеща постапокалиптична картинка – хаос по улиците, сбивания, горящи сгради, както и един особено опасен конник с особено опасен чук, който се впуска след него. Може и да няма някаква свръхинтелигентна и дълбока връзка с Metallica, но пък апокалиптичната фантастика и приключенията винаги са били важни за хеви метъла.
Концертната част е очаквано добре направена и бързо навява асоциации с видеоматериала към Cunning Stunts. Дори само сцената, с всевъзможните й движещи се части, кръстове (на Master of Puppets, естествено), огньове, гигантска тоалетна, гигантски LED монитори с кадри от гражданската война в Испания (за For Whom the Bell Tolls) и една гигантска статуя на Темида (…And Justice for All). Всичко това е заснето с 10 камери и пригодено за съвременните 3D и IMAX стандарти, което гарантира кристален образ на големите екрани и гръмотевичен звук в залите.
Единствената въпросителна пред нас (очевидно – не и пред бандата) е защо самото парче Through The Never отсъства от представения концерт. Бързо обаче смятаме да игнорираме собственото си питане и просто да се кефим.