Чрез историята на красивата, но затворена в себе си Фауста филмът разказва ненатрапчиво, но убедително за военновременните травми на много перуански жени (за които се твърди, че са ги прехвърлили и на дъщерите си чрез кърмата си). Парализирана от страх, младата жена е втъкнала картоф във вагината си, за да се защити от съдбата на майка си. Филмът така и не ни показва престъпленията срещу жените, извършени преди смяната на режима от 1990, но въпреки това насилието, изнасилванията и изтезанията, които те са преживели, насищат всеки кадър.