Момчето и чаплата

Преодоляването на лична загуба и надмогването на несигурността и вътрешните конфликти, които идват с нея, са теми, които обикновено не очакваме да видим в анимационен филм, но със своята дълбока чувствителност и деликатен баланс между реалността и пресъздаването на вътрешния свят на героите си японският майстор на рисувани истории Хаяо Миядзаки изгражда неповторима визуална среда, в която еднакво добре виреят и сериозното, и имагинерното.

Разработвана с изключително внимание към детайла в продължение на няколко години, неговата „лебедова песен“ Момчето и чаплата съчетава мотиви от детски роман, написан от Джензабуро Йошино през 1937, и моменти от собственото детство на режисьора. Фабулата следва младо момче на име Махито по пътя към съзряването му във време, белязано от война и от загубата на майка му. След смърт-та ѝ Махито и баща му заживяват в имението на нейната сестра, където младежът се натъква на говореща чапла, тайнствена кула и паралелен свят, обитаван от духове, научавайки безценни уроци за живота, смъртта и съзиданието.