Всеки ден тя пътува с влака до Манхатън и наблюдава с детективско око идеалното семейство, което живее само през една къща от стария ѝ дом като продължение на всичко, което е загубила. Докато фантазира за перфектния им семеен живот, една вечер жената изчезва и скоро е открита мъртва в гората, а Рейчъл е била в очертанията на местопрестъплението. Уви, тя не помни нищо от пропитата с алкохол фатална нощ и започва да се съмнява в собстве­ния си разум, докато прехвърля мъгливите си спомени и вината за убийството като топка за тенис. Нататък връзките съпрузи-любовници-виновници се оплитат тотално, изплуват няколко мръсни тайни от миналото, а женските образи доминират в сюжета и не водят до нищо добро. Психотрилърът по романа на Паула Хоукинс лесно влиза в описанието "женска драма, въртяща се около бебета и изневери" и макар да се надявахме на повече истински съспенс, пляскаме на Емили Блънт за добрата игра.