Който харесва Милениум обаче ще страда. Малко предистория: внезапната смърт на Стиг Ларшон през 2004 спира замислената му за десет тома поредица до три книги, които имат шведска екранизация (с Нуми Рапас), а първата от тях – Момичето с драконовата татуировка, ни пристрасти към Руни Мара с американската версия на Дейвид Финчър. Седем години по-късно при нас пристига Момичето в паяжината. Коя поред е тази книга? Отново първа, но от продължението на оригиналната трилогия, писано (и пишещо се) от друг шведски автор – Давид Лагеркранс. Това намеква, а сценарият вече потвърждава да не търсите тук автентичната Лисбет Саландер, под чиято жестока опаковка се крие жертва на сексуално насилие още от дете и която няма прошка към "мъжете, които мразеха жените". Този филм е друг. Режисьорът Феде Алварес (с ужаси в портфолиото) умее да гради тръпка и да взривява неща, но вътрешната рана на неговото Момиче остава невидима под кожения костюм на новата екшън героиня на 21-вия милениум.