Алехандро Аменабар е само на 32 години, но отдавна е сред испанските режисьори фаворити – за света заради филми като Другите, а за обичащата испанското кино българска публика още с Отвори очи (оригиналът зад Ванила Скай) и Никой не познава никого. Морето в мен спечели на Аменабар още един златен медал – Оскар 2005 за чуждоезичен филм. Макар и мелодраматичен и насочен прецизно право в сърцето на зрителя, филмът е наистина трогателен, романтичен, мъдър и безупречно изигран. Противно на очакванията спрямо лента, която разказва за дългогодишната борба със закона и околните на инвалидизиран човек, който иска да получи правото да прекъсне живота си по свое желание, Морето в мен е и изключително ведър – поне до просълзяващия финал. Майсторството и талантът на Аменабар (режисьор, съ-сценарист, съ-продуцент, монтажист и композитор) и Хавиер Бардем в главната роля, си казват думата. Филмът е базиран на действителната история на Рамон Сампедро (филмирана и през 2001 – Condenado a vivir), който остава на легло напълно обездвижен, когато е само на 27 години, след инцидент при гмуркане. Макар че е пълен с живот, обаятелен, талантлив писател и обичан от близките си, които се грижат предано за него, през следващите 30 години Рамон не престава да се бори за смъртта си.