Място под слънцето

„Главен герой във филма е обикновеният работник и по-точно жените, работещи в текстилната индустрия, които живеят „без маска и без грим“. Авторката на сценария добре е познавала живота, характера на своите героини, техните болки и стремежи. В сценария всичко изглеждаше жизнено, правдоподобно, убедително – просто „плачеше“, както се казва, да бъде пренесено на екрана. В този период от развитието на българското кино, се чувстваше остра липса на произведения, в които главен герой е обикновеният работник. Неговият свят също заслужаваше да бъде изследван, описван и претворяван. Филмът е създаден според каноните на идейно-естетическите изисквания, които съществуваха тогава, но е един честен опит да се запълни тази липса“ – Румен Сурджийски