Без да добавя нищо ново към двата сезона на американските тв серии The Booth at the End (по сценарий на Кристофър Кубасик), италианският режисьор ги събира гладко и стегнато в 100 минути филм, който кара всички присъстващи да се питат дали онзи в дъното е посредник на бога, или на дявола. Прииждащите към него са все отчаяни хора с голямо желание – от "искам да бъда по-красива" до "как да спася болния си син?", което може да бъде изпълнено, стига да свършат нещо в замяна – например да сложат бомба в ресторант или да убият нечие дете. Тези фаустовски сделки се сключват над тетрадка, в която мъжът често поглежда, а поръчителите идват и си отиват и пак идват, борейки се със задачата и себе си. Въпроси като докъде би стигнал, за да имаш, каквото искаш и кои желания си струва да се преследват врят в моралния казан на филма, който никога не излиза от кафенето и разчита изцяло на диалозите. Затова и ръкопляскането накрая не е за развръзката (такава по-скоро няма), а за букета от чудесни италиански актьори.