От това произтичат две неща. Първо – стоманените мъже от заглавието са професионални войници с нулев актьорски опит и нямат особени шансове да откраднат хляба на Ал Пачино или Едуард Нортън. В резултат бавните, драматични сцени, вкарани по незнайни причини от сценариста Кърт Джонстад (300), на моменти стоят доста изкуствено. Второ и по-важно обаче, осъзнаването на факта, че след края на снимките тези мъже няма да се приберат в звездните си имения, а ще се върнат на бойното поле, където ще се сражават и ще рискуват живота си, създава изненадващо магнетична атмосфера. И успява да ни покаже човешките лица отвъд калта, камуфлажа и тежката екипировка далеч по-успешно от сценарните клишета. В отработените им движения и пълния синхрон в действията им открихме тръпка, каквато много малко екшън филми от последните години са били способни да предизвикат.
Колкото до историята – тя се завърта около поредния фундаменталист, който иска да организира серия от самоубийствени атентати в САЩ. Агентката на ЦРУ, която е на път да го разкрие, бива заловена и едната от сюжетните линни проследява операцията за спасяването й. Втората, от своя страна, е фокусирана върху залавянето на фундаменталиста, преди да е прекосил границата между Мексико и Щатите, за да осъществи пъкления си план.