Трудно описуем и абсурдно смешен, Мъжете, които се взират в кози предлага нестандартен сюжет, първокласен актьорски състав и диалози, на каквито не сме попадали от Големият Лебовски насам.

Би било логично филм по книга, разследващ опитите за употреба на паранормалното в американската армия, да бъде стандартен трилър от лигата на Досиетата Х – с преследвания, правителствени тайни и извънземно ДНК. Мъжете, които се взират в кози обаче старателно избягва познатите формули. Това е изключително свободна интерпретация на едноименната книга на Джон Ронсън от 2004, но вместо конспирология и разсъждения над хвърлените за безумни изследвания пари, ни запраща към Ирак, където отчаяно търсещ история журналист (Юън Макгрегър) кръстосва пустинята заедно с бивш американски военен (Джордж Клуни), наричащ себе си „джедай“ и „психотронно оръжие“. Покрай няколко катастрофи,  отвличания, шофиране на зигзаг, взиране в хамстери и кози се развива и цялата история на Нова Земна Армия – абсурдно военно подразделение, развиващо парапсихологически умения като разпръскване на облаци, преминаване през стени и невидимост под ръководството на широко усмихнат и дългокос хипар в униформа (Джеф Бриджис). И въпреки че така и не схващаме дали става въпрос за истински събития или добре скалъпена измислица, нито пък дали джедаите наистина притежават способностите, за които претендират, Мъжете, които се взират в кози остава интересен от начало до край – леко разхвърлян, но на места направо брилянтен. Дори изглежда малко учудващо, че това е един от малкото филми, режисирани от иначе познатия ни като приличен актьор Грант Хеслов – предвид качеството на резултата се надяваме да продължи смело напред.