Великолепният Рим е достатъчна предпоставка да се получи красив филм. Очаквахме да видим глад, страст, темперамент и лудост, така характерни за Вечния град. Сюжетът обаче е населен от няколко праволинейни американци, чиято предвидимост ще стопи донякъде клишираните ни очаквания за развоя на филма. Заигравка с италианското има – с красотата и любезността, с градските и провинциалните стереотипи, с папараците, с бързата известност, с пеенето, готвенето и прочее. И като че ли не са те в основата на разказа. Ресурсът на актьорите, които почти до един са големи, сякаш не е оптимално разгърнат, само Уди Алън е брилянтен в ролята си на Уди Алън.
Невротичният, почти пенсиониран диригент (Алън) и жена му (Дейвис) заминават за Рим, за да се запознаят с избраника на дъщеря си. Бащата на жениха пък се оказва изненадващо талантлив в оперното пеене (под душа) и Джери се опитва да го вербува за голямата сцена. Отделно от това имаме двойка млади архитекти, чието безметежно щастие бива смутено от пристигането на Моника (Пейдж) – странна птица с голям успех сред мъжете и не толкова – в актьорското поприще. Дали да откликне на артистичните й намеци или да остане верен на приятелката си е въпросът, който ще го измъчва почти до края. Всички тези, а и някои други истории се преплитат, без да водят до някакъв дълбокомислен финал, но със сигурност до два доста забавни часа, в които жълтеникавата, топла светлина на Рим ще ви накара да се замислите дали да не си купите билет и да потърсите своето странно приключение в Италия.