О’Ръсел създава своите супергерои бавно. Не просто обикновени, но дори и леко сбъркани момичета и момчета, които изведнъж се превръщат в ролеви модели. Доколко е искал да бъде сериозен в Наръчник на оптимиста не можем да знаем, но посланието е предадено тънко и деликатно, без сериозни нравоучения. Обичайно работещата практика на адаптирания сценарий и тук се оказва печеливша (историята е по романа на Матю Куик). Наглед симпатичен ромком, но по-скоро с психологически краски. Пат Солитано е прясно освободен от психиатрична клиника, а за нас още в първите кадри става ясно, че изобщо, ама изобщо не е излекувал проблема си. След като пребива любовника на жена си, сега, осем месеца по-късно, решава, че ще поправи нещата и непременно ще я завоюва отново с натежало от несподелена любов сърце и доста олекнало и заякнало тяло. Брадли Купър трудно може да не бъде асоцииран с Последният ергенски запой, но пък играе симпатичен бивш с биполярно разстройство. Изненадите обаче са две – първата е младата надежда на киното Дженифър Лорънс (Игрите на глада), тук – Тифани, жена със сходна биография от медикаменти, само че поради сексуално невъздържание. Лорънс някак успява да внесе зрялост и дори известна тъга в героинята си. Другата изненада е Де Ниро, който излиза от удобния образ на смешен фамилен деспот, в който се беше превъплътил напоследък. Тук той е Пат старши – отново глава на семейство, но с обсесивно-компулсивно разстройство, за което не се говори директно, но което очевидно е “предал” на сина си.
Лесно можете да разберете завръзката във филма, важното е да отворите очи за детайлите. Ще видите велики американски литературни класики, яростно захвърлени или вербално поругани с намек да не се вярва сляпо във всичко, което четем. Ще видите и че отношението към ментално болните го има и там – има ги изолацията, осъждането, отчуждението и затварянето на очите. Всичко това под “крилото” на Орлите на Филаделфия, откровена препратка към величието на САЩ. Оптимистът от заглавието в крайна сметка надделява, поне във филма, но дали ще оцелее в живия живот, остава “месо” за психолозите