Предвиждаме такъв и по света и най-вероятно няма да сбъркаме в прогнозите. Защото това е затрогваща човешка история, написана по съвсем истински случай, която е колкото тъжна, толкова и забавна. И  няма нищо общо със супергерои и необичайните им сили, а по-скоро със суперчовеци и тяхното необикновено приятелство.
Недосегаемите са двама – прикованият за инвалиден стол Филип, бивш бонвиван, тотално изгубил вкуса си към живота и чернокожият Дрис, отраснал из предградията и току що излязъл от затвора. Аристократът наема Дрис за свой помощник и тотално различните им светове започват комично да се сблъскват. Вивалди намира начин са съжителства с аренби, жаргонът – с изискания изказ, костюмите – с анцузите… Всичко това обаче ражда много мило, силно, странно и забавно приятелство, което прави двамата герои наистина недосегаеми за останалия свят.
Самият филм, оказва се, не е недосегаем. Наред с ласкавите критики, работата на Толедано и Накаш предизвика и доста коментари с негативен знак – от това, че историята не я бива, до обвинението, че флиртува с расизма. Противоречивите оценки обаче са просто една от многото причини, поради които си струва да видите този френски мини-шедьовър.