"Яростна, загадъчна и ужасяваща история на една духовна катастрофа", по думите на Гардиън, филмът е метафора за държавата на Путин, някъде между стремежа към по-висока гледка от социалната стълба и консервативните норми на религията и национализма. На ръба на развода си Женя и Борис започват нов живот: тя прекарва повече време с телефона си, отколкото с идеалния нов мъж, а той – в компанията на вече бременната си приятелка. Във все още общия апартамент ги събира единствено 12-годишния им син Альоша, чиито вглъбени очи попиват студа между тях, докато момчето не изчезва безследно. Търсенето му обаче няма да спаси този брак, а само ще разпространи липсата на любов като зараза към всички около тях. "Не можеш да живееш без любов", казва финалът, в който единственият шанс за промяна се оказва загубата, способна да събуди човечността.