Втората част на Непобедимите следва основната идея, заложена и в първата – минимално натоварване на зрителя със сюжет или психологически портрети на героите, максимално действие, изстрели и тупалки. Филмът няма никакви претенции за място сред образците на високото изкуство, затова пък предлага екшън забава във възможно най-чист вид, при това има плюсове, на които почитателите на жанра трудно биха устояли. Сред важните новости бързаме да изтъкнем включването на Чък Норис като самотния стрелец Букър (почти невидим и адски опасен противник, описан точно както в милионите вицове за Норис), по-сериозните включвания на Брус Уилис и Арнолд Шварценегер (които се отчетоха само с по няколко секунди в първия Непобедимите), както и отличното взаимодействие на дуета Сталоун-Стейтъм, които сякаш не са заедно на екрана едва за втори път. Усещането на места е леко сюрреалистично, най-вече заради кадрите в Банско, Деветашката пещера (тук – изоставена от времето на соца мина), псуващите български статисти и чалгийката, която ловко се промъква в една от сцените.
Сюжетът не би могъл да бъде по-праволинеен и очакван – покрай една от наглед най-лесните си операции Непобедимите трябва да достигнат до свален в албанските гори самолет и до неговата база данни. Пресрещнати и обградени от бандата на мизантропичния престъпен ум Жан Вилан (Жан-Клод ван Дам), те са принудени да му връчат товара си (който се оказва информация за скрити в стара соц мина тонове плутоний) и да наблюдават как той убива най-младия член на екипа – Били Хлапето (Лиъм Хемсуърт). Оттук нататък е просто – Рос (Сталоун) и Крисмас (Стейтъм) са решени да отмъстят, съответно нарамват автоматите, препасват гранатите и се отправят към някаква странна земя (в която всички говорят на български и само понякога на руски), за да взривяват, блъскат и стрелят до пълното унищожение на Лошите. Има няколко запомнящи се и откровено забавни сцени, особено тази на летище София, където бате Арни, Брус Уилис и Чък Норис стоварват Ада.