Затова и не може да търсите нещо стряскащо ново в третата част от поредицата – това са два часа престрелки и тупаници, а вместо реален сюжет, свързващите звена са хитроумно-нецензурни лафове, разменяни между мускулестите герои на Сталоун и Стейтъм.
Сред екскплозиите, прелитащите хеликоптери и танковите снаряди се прокрадва и доволно много самоирония, което ни кара за пореден път да си зададем въпроса – дали Непобедимите всъщност е опит за хиперсериозен и нажежен до червено екшън, или почти саркастична продукция, осмиваща жанра както дори хората от South Park не биха успели? Всъщност, дори не търсим истински отговор на този въпрос, защото сетивата ни са твърде заети с иконичната физиономия на бате Арни, кривата усмивка на Сталоун, британското присъствие на Стейтъм, доволно досадните палячовски номера на Бандерас и неочакваното появяване на Харисън Форд, който дори се включва във финалното кръвопролитие.
Още по-забавното в случая е, че това е първата част на Непобедимите, снимана изцяло в България (снимките на предната вървяха освен тук, и в Хонконг и САЩ). Затова Москва всъщност е София, Букурещ – също, сомалийският бряг е пристанище Варна, а несъществуващата държава Азбекистан е Кремиковци. Онова, което бленувахме като хлапета, най-сетне се сбъдна – ние сме епицентър на екшън индустрията! Дори и само заради това, отбелязваме Непобедимите 3 като нещо положително.