За разлика от Отмъстителите, следващ марвелската митология общо взето буква по буква, тук сътвореното от сценаристите ще накара феновете на комиксите да се хванат за главата. От друга страна, Спайдърмен не е точно Престъпление и наказание, за да приемаме волните импровизации като ерес, а и изненадващите промени внасят свежест във филма, защото надали някой би искал да гледа отново историите на Рейми, но с нови актьори и по-скъпи ефекти. Реално режисьорът Марк Уеб, дебютирал повече от успешно с 500 мига от любовта, прави това, което доказано му се удава – филм за стаените емоции и сложните взаимоотношения на младите хора. Супергероичните способности и динамичният екшън идват по-скоро като бонус.
В резултат новият Питър Паркър/Спайдърмен (Андрю Гарфилд) е объркан гимназист, който не размишлява особено над любимата фраза на Рейми за голямата сила, с която идвала и голямата отговорност. Той по-скоро иска да разбере защо родителите му са го изоставили, какво да прави с живота си и къде точно е мястото на еманципираното му гадже Гуен Стейси (Ема Стоун) в него. Докато търси отговорите на тези въпроси, той бива ухапан от задължителния радиоактивен паяк, което му дава възможност да се катери по отвесни стени и да се люлее на мрежите си из Ню Йорк. Междувременно най-добрият приятел на изчезналия му безследно баща, доктор Кърт Конърс (Рис Айфънс), се превръща в новия централен злодей – Гущера, който иска да види сметката на Спайдърмен при първа възможност. Бащата на Гуен – полицейският капитан Джордж Стейси (Денис Лиъри) – също не му мисли доброто, защото смята, че мястото на всички маскирани клоуни е зад решетките.