Тази екранизация (поредна след първата през 1933) криволичи доста от оригинала, но не променя рецептата, по която един гениален човек успява да се изпари. Междувременно под режисурата на често ужасяващия Лий Уанел (Коварен капан, Убийствен пъзел) психо-трилърът напипва и болни теми днес, като домашното насилие, и почти успява да ги захапе до кръв на екран. Ето как. Сесилия Кас (Елизабет Мос) бяга от агресивния си съпруг, покрита със синини и драскотини, заживява при близък приятел и не смее да излезе навън. Скоро насилникът е обявен за мъртъв, а тя се оказва с 5 милиона в банката, но по-психиращото е как около нея започват да изчезват предмети и да се чуват стъпки. Докато чуждото присъствие се опитва да я побърка, никой не ѝ вярва, а смъртоносното напрежение се протяга от екрана и хваща за врата по-наивния зрител. По-наблюдателният открива пробойни в логиката и си тръгва с усещането, че е очаквал повече от тази класика на нов глас.