Защото разказва за едно от най-опустошителните земетресения през последните години – трусът в Индийския океан на 24 декември 2004 и последвалото го грандиозно цунами, отнело живота на 230 хиляди души в района на Индонезия. Но най-вече защото новият филм на Хуан Бейона е преди всичко семеен. Не семеен в смисъл на Сам вкъщи, а в смисъл на филм за едно семейство – за любовта, несъкрушимите връзки, родителския инстинкт, невъзможното наглед оцеляване и още по-невероятното им събиране. Постановката наглед е проста – младо английско семейство е на почивка в Индонезия и се наслаждава на хотелския басейн в момента, когато ужасяващата приливна вълна помита цялата брегова линия. Бащата Хенри (Юън Макгрегър) и майката Мария (Наоми Уотс) по чудо оцеляват, техните три деца – също. Те обаче са откъснати един от друг, ранени и дезориентирани, но силата на любовта тласка Хенри да не се отказва от желанието си да открие всеки от семейството и да го прегърне. Вълнуваща, човешка драма.