Различното тук е главният герой, който не само не притежава и грам от мрачната дзен моторика на Киану Рийвс, ами се различава диаметрално от персонажа му по всички параграфи. Поне на пръв поглед. Най-голямото вълнение в монотонното ежедневие на Хъч Мансел (гениално подбран, лепващ за образа Боб Оденкърк) се свежда до преследването на боклукчийски камион и упоритото поддържане на имиджа на неудачник пред семейството и познатите му. До деня, в който аматьорски обир и едно среднощно пътуване с автобус изравят дълбоко потиснатата му същност – на безмилостен бивш наемник с нула скрупули и цъкащ брояч на кървавите саморазправи.