Новаци сръчно жонглира с две хронологични линии, за да ни разкаже затрогващата история за два важни момента от живота на Оливър – талантлив илюстратор. Едната линия проследява бавната смърт на баща му, който е болен от рак. Но наближаващият му край не е единствената новина, сварила Оливър неподготвен – разведеният му баща на 75 години разкрива, че е гей. Подновява гардероба си, сдобива се с ново гадже и изцяло нов поглед към живота. След смъртта на баща си съкрушеният Оливър се затваря в себе си. Докато Новаци разказва за личното му пътешествие, се пренасяме напред във времето и ставаме свидетели на напъпващата връзка между Оливър и младата френска актриса Ана, която той среща на бал с маски, където отива по принуда. Двете сюжетни линии постепенно разкриват асоциации между това как Оливър реагира на тези две непредсказуеми връзки и как баща му и приятелката му го мотивират да преодолее ограниченията, които си налага сам. Между Макгрегър и Лоран има естествена химия на екрана, а Плъмър пресъздава по забележителен начин богатия образ на един умиращ мъж, който най-после може да живее честно и да излезе от черупката в края на живота си. Актьорският ансамбъл придава на филма топла и ненатрапчива аура, която нито за миг не изглежда изкуствено.
Милс вещо създава части с динамично настроение, които успяват да избягат от обичайните украси в американското независимо кино. Резултатът е интригуващ анализ на характери, които се отварят към света и откриват сами себе си, независимо от възрастта, предубежденията и болестта.