Времената са се променили, когато над век по-късно Иво ван Хове (с наградa Тони за Поглед от моста по Артър Милър) я качва на сцената на Британския национален театър, но и неговият прочит е друг. Срещаме се с Хеда (Рут Уилсън) в дома ѝ, където току-що се е завърнала със съпруга си от меден месец, а вече осъзнава колко безсмислен е бракът им. Хваната в капан, тя се опитва да контролира хората около себе си, но последствията само доразбиват собствените ѝ илюзии. На сцена, изградена като огромна бяла кутия (от Ян Версвейвелд), и с герои, които са сякаш част от арт инсталация, тази Хеда Габлер е по-силна от всякога, нанасяйки точен удар върху отношенията, в които днес сами се задушаваме.