Така е и със съвременния прочит на Крал Лир с великия Иън Маккелън начело, който цял сезон се играе пред пълни зали и събира 5-звездни ревюта, преди да тръгне на Уестендски гастрол и да стигне (на запис) и до нашите киноекрани. "Няма човек, способен да напише по-добра трагедия", казва Джордж Бърнард Шоу за пиесата, която Шекспир базира на легендата за краля на бритите, живял преди повече от хилядолетие. Дълго време публиката предпочитала неин омекотен вариант, защото не можела да понесе трагичния финал, но през 19 век оригиналът се налага отново и днес гледаме точно това, за което сме платили: история за законите на родството, човешкото страдание и жаждата за власт, от която малко ще се измъкнат живи. Или по-конкретно: как един крал и един граф отхвърлят децата, които истински ги обичат, в полза на наследниците-сметкаджии, как това отключва торнадо от лудост и насилие и как понякога може да поискаш изкупление, но отдавна да е късно за това.