Феновете на Лъвкрафт трябва да са разочаровани (поне частично) от стечението на обстоятелствата. През 2011 Гийермо дел Торо работи по екранизация на епохалната творба на американския писател фантаст – Планините на безумието, но проектът неочаквано пропада. След като проронва не една сълза (сериозно!), Дел Торо неслучайно се хвърля директно към Огненият пръстен, който има поне едно нещо общо с митологията на Лъвкрафт – идеята за гигантски, зловещи, извънземни същества, които изплуват от дъното на океана и не мислят нищо добро на човешката раса. Друго очевидно влияние върху филма има картината Колосът на Гоя, както и, разбира се, японската поп култура. В последната намираме понятието каиджу, което се отнася към всякакви странни и фантасмагорични твари, най-известната от които е могъщата Годзила. Бързо следва и най-краткото възможно описание на Огненият пръстен – чудесно изпипана, фантастична, екшън кръстоска между Трансформърс и Годзила. Роботи бият чудовища, брат!
В недалечното бъдеще разлом в Тихия океан отваря пътя на гигантски чудовища към обиталището на хората – внушителни и наглед неунищожими, те хвърлят света в хаос и погубват безчет невинни души. Човешката отбрана първоначално е неуспешна, но в крайна сметка биват създадени огромни роботи, които да се изправят срещу чудовищната напаст. Роботите са управлявани от двойки пилоти – всеки със своите проблеми и отношения с другия, което пък е предпоставка за зрънце драма в иначе типичния фантастичен екшън, изтъкан от победи, загуби и ръкопашни сблъсъци в особено големи размери. Участието на готини актьори като Чарли Хънъм и Идрис Елба в случая е само за цвят, най-важни са напрежението и компютърните ефекти.