Тя е Нанси Адамс, студентка по медицина, която лекува смъртта на майка си със самотно пътешествие към най-райския плаж на Земята. Точно там, разбира се, се появява и голямата бяла рибка, за да захапе сценария на една страница до финала – "как Нанси ще се върне до брега, когато акулата патрулира на кръгчета около скалата, на която тя стои". Не е нужен картограф, за да преценим на око, че разстоянието до сушата е едва 100 метра, но големият въпрос тук е не стигат ли трима (двама и половина, за да сме точни) сърфисти и неограничени порции разлагащ се кит, за да се засити една акула? Законите на логиката определено не са в менюто на филма, също както и диалозите (като изключим "малкия разговор" на сърфистката с ранена чайка), но визията го превръща в доста апетитен ордьовър – от тези леките, в които главната хапка прекарва 80 минути почти само по сурово тегло.