Завършваме една силна българска киногодина, слава Богу не с коледна комедия, а с любовна драма, която напомня едновременно за старата европейска школа, както и за по-добрите образци от сниманите през социализма филми. Още нещо за любовта всъщност бе готов още през 2010, но трябваше да минат почти две години, преди да достигне до големите киносалони. През това време покрай сериалните си включвания Калин Врачански (на когото тук е поверена главната роля) изгря като истинска звезда, но, уви, само дни преди официалната премиера на филма дойде новината за кончината на Велко Кънев (тук с малка, но важна роля). Режисьорът-дебютант Магдалена Ралчева очевидно се е стремила към класическото европейско усещане с история, поставена назад във времето (първите години след 1944, но без да се набляга на комунистическите зверства), персонажи, разположени някъде край морето (което придава нещо френско-италианско на визията и разказа), малко чуждоземна екзотика (тук благодарение на арменската диаспора) и доста морални и любовни дилеми. Тежки моменти и сълзи не липсват, но посланието по-скоро е положително и жизнеутвърждаващо.
В основата стоят спомените на хирурга с нелека житейска съдба д-р Иван Руменов (Калин Врачански), натирен от комунистите от София във Варна, само защото е бил асистент на видния проф. Александър Станишев, който пък набързо е обявен за враг на народа и разстрелян. Край морето Руменов среща всевъзможни нови приятели и познати – бедният, но винаги весел арменец Дикран (Симеон Лютаков) и неговата двугърба камила, директорът на местната болница д-р Стефан Иванов (Йосиф Шамли) плюс няколко добродушни безделници от местната кръчма. Всичко върви идилично добре, докато, ловейки риба, Дикран не попада на морска мина, която се взривява и го праща в кома и наглед фатално състояние. Така неочаквано в историята се намесва красавицата Мелвин (наистина много хубавата иранка Сепиде Делфоруз), а сякаш всеки в града отчаяно се моли за здравето на Дикран.
Добро начало за Магдалена Ралчева, добър край на годината.