Младата режисьорка Крис и по-възрастният й съпруг – вече утвърдения в занаята Тони, са резиденти по творческа програма на острова, където освен че отдават почит на майстора, се усамотяват и всеки работи по своя сценарий. Миа Хансен-Льове деликатно наблюдава нарастващите разочарования в двойката, отдавайки почит към Сцени от един семеен живот на Бергман. С впечатляващ повествователен обрат (сякаш повлиян от Персона) тя трансформира филма в магически романтично-еротичен лабиринт. Крипс и Рот изразяват болките на брачната интимност с трогателна лекота. Майсторската режисура на този филм напомня, че Бергман, често осмиван като поет на страданието, е бил също и гений на комедията.