Сестра Николова работи в социална служба за патронажно обслужване на самотни възрастни хора. Нейните пациенти живеят в самота, а тя е свидетел на различни човешки съдби. Сестра Николова се грижи не само за здравето им, но ги лекува от самотата, от мъката и обидата – в нея те намират опора и онова, което не са получили от собствените си деца. Някои от наследниците са обезпокоени от привързаността на своите близки към сестра Николова и подозират в нейната загриженост користни намерения за лично облагодетелстване.