Филмът е едновременно пример за Новата вълна в Източна Европа в края на 60-те години и един от ранните филми на европейското феминисткото кино.

„Никога не давам инструкции, никога не репетирам, просто избирам хора, които ме интересуват, и ги моля да бъдат себе си пред камерата. Интересуват ме само хора, които могат да разкажат историите си честно, които могат да се отворят към мен и които могат да общуват” – това е мотото на Марта