Типично за криминалетата, разказът потича от първо лице. Говори Пацо – принципен обирджия, арестуван за влизане с взлом няколко месеца преди падането на комунизма. Лош късмет, последван от още по-лош. Пацо е тикнат в ТВУ, където, по стар затворнически обичай, попада на хора и става човек. Е, само донякъде, защото съкилийниците му са първа цедка обществена утайка – заклет комарджия, опасен побойник и неук ром с богато въображение. Мярка се и една невинна душа, която обаче не оцелява дълго след началните надписи. Останалите пандизчии упорито поддържат реномето си на печени мошеници дори след пускането им на свобода и падането на режима – всъщност тогава се налага да станат още по-изобретателни, за да оцелеят.
И да не ви се вярва, историята за банда свестни неудачници, вкарана в шаблона на родната действителност от първите години на прехода, тук сработва доста добре. Истина е, че познатите кадри от палежа на Партийния дом, опашките за олио с купони и размириците около инфлацията натежават по някое време, но пък успяват да останат само фон за премеждията на героите. А те са хем тривиални, хем универсални – любов, предателство, вярност, подправени с накъдрени лафове с ромски акцент. Не е Гепи, но хваща.
Отрова за мишки или как да си направим банка
Език: български
България, 2014, 81’
Режисьор: Константин Буров
С: Николай Йовин, Иван Панайотов, Бисер Маринов, Петър Върбанов, Петър Генков, Лора Декова, Деян Георгиев
България, 2014, 81’
Режисьор: Константин Буров
С: Николай Йовин, Иван Панайотов, Бисер Маринов, Петър Върбанов, Петър Генков, Лора Декова, Деян Георгиев
Не искаме да ви подхлъзнем. Отрова за мишки или как да си направим банка на Константин Буров ни подсети за Глутница кучета на Тарантино главно заради животинския елемент. Но историята забавлява – отстрани винаги е смешно да гледаш как група крадци на дребно прецакват системата по всеки възможен начин.