Служител в погребален дом се жени за дъщерята на палач, с когото никой не иска да се сроди. Палачът, комуто предстои да се пенсионира, убеждава зетя си да влезе в гилдията, за да кандидатства за общинско жилище. Новоизлюпеният палач се надява, че с повече късмет и благодарение на оределите присъди и зачестилите помилвания, никога няма да му се наложи да практикува новото си занятие, докато жандармерията не се обръща към него за изпълнението на една присъда. Този силно ироничен филм е считан за един от най-хубавите на Берланга, а за мнозина и един от най-хубавите в испанското кино въобще.