Пансион

1997 г. Напрежението между религиозните и светските турци се засилва. Четиринайсетгодишният Ахмет е изпратен от баща си в ислямско общежитие, за да изучи мюсюлманските ценности. Баща му наскоро е приел исляма и Ахмет полага много усилия, за да бъде идеалният син, но не успява да се впише сред грубите деца в общежитието, а и в светското училище се чувства изолиран и крие от съучениците си своя нов дом. 
Единствената му утеха е новият му приятел Хакан, отракано момче от улицата, което знае как да оцелее в системата на общежитията. Мечтата им е да могат да взимат самостоятелни решения.

„В Пансион се опитах да приложа личния си опит, за да разкажа история, която надхвърля макрополитическата борба между религията и светския начин на живот. Исках да пресъздам изолацията и натиска, с които се сблъсква Ахмет, докато се опитва да отговори на очакванията на семейството си и да открие своето място.“