Сръбският режисьор, поет и дипломиран психолог Сърджан Драгоевич направи голям удар още с дебюта си Ние не сме ангели, който се превърна в най-касовия югославски филм за 1992. Сега, 20 години по-късно, времената са други, а дори и самото име Югославия е просто поредният спомен от бурното минало на Балканите. Човешките чувства и емоции обаче, любовният плам в сърцата, копнежът по свободата, сблъсъкът между различните поколения и светогледи – това са все неща, стари като самото време. От тази гледна точка, между модерния Парад и очарователно архаичния Ние не сме ангели няма чак толкова голяма разлика. Обстановката и имената на проблемите са други, но в същността си това остава поредната весело-тъжна и по сръбски цинична приказка на Сърджан Драгоевич за силата на любовта и конфликта между различните социални (и сексуални) прослойки.

В Парад съдбата сблъсква младите гейове Радмило и Мирко с мутрата Лимон и неговата годеница Бисерка. Този сблъсък успява с един замах да разруши и двете двойки. Мирко взема повратното решение да замине за Канада, още повече че мечтата му да организира гей парад в Белград видимо отива по дяволите. Пламенната Бисерка пък си събира багажа и се изнася. В светлината на тези събития Радмило и Лимон се оказват неочаквани съюзници, които решават да си помогнат взаимно, за да си върнат любимите хора. Лимон ще осигури охраната за парада, а в замяна Мирко, който е елитен сватбен консултант, ще организира за Бисерка приказна сватба.