Както във филма на Сидни Полак (където блестяха Том Круз и Джин Хакман), така и тук има замесени достатъчно страхотни актьори (Гари Олдман, Харисън Форд), както и няколко красиви младоци (Лиъм Хемсуърт, Амбър Хърд). Тук сценарият също е базиран на литературен бестселър, но Параноя на Джоузеф Файндър е продала десетина пъти по-малко от Фирмата на Джон Гришам, а подозираме, че и съотношението на позитивни критически ревюта за двете произведения ще бъде подобно.
Сравненията продължават и със самата филмова история – Адам Касиди (Хемсуърт) е един от онези млади мъже, които не просто не са родени със сребърна лъжичка в устата, а са принудени да се борят за всеки залък още от малки. Затова Адам е силно амбициозен и решен на всичко да постигне повече от несретния си баща. Никълъс Уайът (Олдман) пък е хитроумен шеф на корпорация, който иска да отмъсти на някогашния си ментор Джок Годард (Форд), а младият му служител е идеалното за целта оръжие, което той заостря и калява (тоест обучава в корпоративни обноски и липса на скрупули). Скоро Адам е внедрен във фирмата на Годард и цялото напрежение, съмнения и кражби започват. По някое време се намесва и ФБР, разбира се.
Забавен на места и слаб на други, Параноя е по-скоро още един лек летен хит, отколкото конкуренция на Фирмата.