Под тази олелия Парка на чудесата всъщност разказва как въображението на едно дете му помага да се справи с травмата, нанесена от болестта на майка му. 8-годишната Джун разиграва увеселителен парк в стаята си (в който плюшеното ѝ шимпанзе Фъстък е импресарио, мечката Бумър посреща гостите, бодливото свинче Стийв е охрана), преди новината, че майка ѝ отива в болница да я накара да го разруши. Без да знае точно на какво е сърдита, после се отскубва от ученически лагер, шмугва се в гората и внезапно попада в своя парк – съвсем истински, но запуснат, нападнат от зомби шимпанзета и нуждаещ се от помощта ѝ. Оттук действието повлича Джун и животинките ѝ от един атракцион към друг в постоянна въртележка, която ще замае най-дребните в публиката, но трудно ще нахрани по-големите с някой хубав урок за справянето с тъгата.