Идеално подредените светове, където всяка брънка от живота на обществото и всяка емоция на отделната единица са поставени под строг контрол в името на общото благо, вдъхновяват писатели и кинаджии от времето на Джордж Оруел насам. Пазителят също рисува такава действителност, но особеното тук, наред с факта, че действието се развива в далечното бъдеще, е, че освен от усещания, обитателите на изолираното общество са лишени от спомени и дори от цветове. В тези крайни мерки според управляващите се крие идеалният баланс за запазване на мира и хармонията. Единственият, който има право на връзка с миналото, е Пазителят – мъдрец, съхраняващ цялата колективна памет на общността с идеята да помага на старейшините при важни решения. Той именно е човекът, който събужда у един млад член на комуната желанието да научи повече за произхода и предназначението си в света. Оказва се обаче, че цената на знанието е по-висока от очакваното.