Когато се оказва, че неговият единствен син също започва да губи зрението си и трябва да замине за Ереван, за да учи в училище за незрящи, Хачик се изправя пред трудна дилема – да си остане козар или да се премести в столицата, за да бъде по-близо до сина си. Защото е убеден, че слепотата е божие наказание за семейството му, което може да бъде изкупено единствено чрез смирен живот в планината.