Общата мечта на режисьора и хореографката датира от доста отдавна – за Вендерс тя се ражда в мига, в който е сред публиката на спектакъла Café Müller, когато Пина отговаря на изреченото желание за общ филм просто с усмивка. Много пъти после самият Вендерс и любимите й танцьори от трупата Tanztheater Wupertal, които тя нарича ангели, няма да разбират какво точно означава тази усмивка. Бауш е новатор, човек, който сваля деликатно, но стремително границите, затова най би й подхождало нещо необичайно, неправено преди. “Нещото” идва около 25 години по-късно след първата им среща.
Пина е първият триизмерен филм, който ни отвежда на едно много лично пътешествие из живота на легендарната балерина чрез любимото й дете – съвременния танцов театър.
Ако си представяте музикално-танцова биография, това е друг филм. Има и музика, и танци, и споделени емоции, но има и литри вода на сцената, танцьори с лопата и тела в пръст, танц с хипопотам. Няма хронологичен, банален разказ, а само старателно опакован във визия стремеж към най-чисто изразяване – ”Има ситуации, в които думите не са достатъчни. Тогава идва танцът”, казва Пина. Простичко и възхитително – такъв е похватът й и на сцената, и в живота. Кинопоетът Вендерс умее да изразява своята почит – спомнете си Buena Vista Social Club, и тук се е справил меко казано великолепно. 3D похватът ни потапя в един необичаен свят, населен с образи, мимики, жестове и емоция. Режисьорът води походът на артистите, които за последен път тръгват на турне с Пина – тя умира няколко дни след поставянето на тежка диагноза и буквално преди завършването на филма. Но така се оттеглят великите – миг преди избухването на бурята от аплодисменти. Танцуваща до самия край тя ни оставя огромен дар – част от душата си, ”Танцувайте, танцувайте – иначе сме изгубени”.