Джим Кери вече е участвал в достатъчно сериозни и смислени филми, за да спрем да го възприемаме като опуления тип с гумено лице от Маската, но въпреки това комедията ще си остане неговият жанр. Разбира се, на улегналия Кери повече му подхожда една улегнала комедия и въпреки неминуемите асоциации с Ейс Вентура, предизвикани от наличието на група забавни животни, Пингвините на мистър Попър нямат нищо общо с истеричните приключения на зоодетектива. Това е умерен в шегите си и дори леко старомоден филм за цялото семейство, на който родителите без колебание могат да заведат децата си, след което всички да хапнат по мелба в близката сладкарница и да си припомнят заедно смешките. Това, за добро или лошо, идва в комплект със задължителните поуки за важните неща в живота, свързани с топлината на домашния уют, а не с новия кожен салон на S-класата.

Джим Кери е мистър Попър, бизнес акула от висшата лига, разведен с жена си и отчужден от децата си. Както става ясно, баща му е бил вятърничав авантюрист и пътешественик, който рядко се е задържал на едно място, а непрестанните му отсъствия са накарали разочарования му син да реши, че е изключително важно да бъде здраво стъпил на земята и вкопчен в материалното. Скучният и стриктно подреден живот на нашия герой рязко се променя с пристигането на последния подарък от Попър Старши – шест очарователни пингвина, които превръщат живота му в ад и заплашват да разрушат кариерата му, но пък се оказват и факторът, който да сплоти отново разбитото семейство.